В неделя е Сирни Заговезни, да поискаме прошка и да простим
Прошката ни приготвя да се пречистим посредством поста. 40 дни би трябвало да сме смирени и духом, и тялом. Даряваме десятъка си за Господ. Великият пост не е диета, а време за размисъл и израстване
“Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ” (Мат. 6:15).
Тези думи чуват православните във всички храмове в неделята на всеопрощението. Без ритуала на прошката не можем да влезем чисти в поста – времето за размисъл, рационализиране и примирие със събратята.
Тази година Неделята на Сирни заговезни е на 14 март. Наричана още Прощална, Сиропустна, Масленица, Прошки. На нея хората взаимно прощаваме греховните си намерения и действия към другите, а църквата прикани вярващите да пречистят душите, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос. Тя
постоянно е 7 недели
преди Възкресение Христово.
Именно от прошката стартира пречистването – духовно и физическо, което се прави с постите. Най-дългият и най-суров 40-дневен пост, наименуван Покаятелен, стартира от понеделник. Посветен е на последните дни от земния живот на Господа, на неговите премеждия, гибел и заравяне. Идеята е посредством него християните да се приготвят за почтено посрещане на Възкресение Христово. Той припомня за 40-дневното недояждане на Христос в пустинята. През това време Иисус съумява да се пребори с изкушенията, да приготви поучителните си слова, да се приготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог.
В поста е закодиран и различен смисъл – да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали. Срещу десятъка Бог им дарявал благословението за техните каузи. Оттук и светите апостоли постановили времето на Великия пост, или още св. Четиридесетница.
Най-строга е първата седмица от Великия пост, като монасите и по-ревностните християни прекарват първите три дни без храна и с нищожни глътки вода, или така наречен тримирене. Гладува се и по един ден от всяка седмица на постите.
Великите пости позволяват единствено растителна храна.
Риба е позволена
единствено два пъти
– на Благовещение и на Връбница/Цветница.
През останалото време обаче е разрешено да се храним с морски блага, стриди, раци и охлюви, защото безгръбначните животни се считат за постна храна. В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се позволява да се пие и вино.
Тази неделя – 14 март, за последно се готви със сирене, яйца и мляко, тъй като от идващия ден стартира дългият 40-дневен пост, по тази причина народът я назовава Сирна. Прошката се желае и дава на вечернята и след нея.
Православието не е извънредно в строгостта на поста и освобождава децата, болните, възрастните, бременните. Постът не е единствено да не ядеш месо, а нравствен акт. Иначе се трансформира в елементарна диета. По време на пост би трябвало да покажеш покорност, невзискателност и отдаденост на пост и молитва.
Преди пост се желае благословия от свещеник. Още в края на първата седмица човек би трябвало да се изповяда и да вземе причестяване. Това се прави и в края на постите.
До Великден е греховно да се мине под венчило. Сватби не се разрешават от Сирни заговезни до вторник от Светлата седмица.
Не се прави помен
за умряли
през първата седмица на Великия пост, а също от Лазаровден до Томина неделя.
Постът, в основата на който е молитвата, е тестване на духа и на волята. Той не е средство, а цел да се възвиси духовно човек. Препоръчително е съпружеското самоограничение.
Гонят злото с въртене на оратник на Сирни заговезни
С “въртене на оратник ” се гони злото на Сирни заговезни. Характерният бит от предишното съставлява палене на факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
Друг бит е паленето на огньове, които се прескачат за здраве. В Тракия пък хвърлят стрели, по които се гадае кой ще живее най-дълго. Това са дребни дървени “ракети ” с крила, наречени “уши ”. Те се палят и благодарение на две пръчки стрелата, която на разнообразни места назовават още бутерница или перница, се изстрелва напред и нагоре. Предварително се назовава на член от фамилията и се има вяра, че чиято стрела отиде най-далече, той ще живее най-дълго.
Стрелите се създават от меко мишово дърво, което по този край назовават мекиш. Изстрелват се вечер по мрачно, като на поляна край селото първо се пали огън, от който се палят и “ушите ” на стрелите.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите, с цел да заговеят с млечни храни. На трапезата се подреждат баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Характерен е и обичаят “хамкане ” – на червен конец се завръзва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг, а децата се пробват да заловен халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари – целуват ръка и изричат: “Прощавай ”. “Господ да прости, простен да си! ”, е наложителният отговор.
В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища потеглят кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични подиуми и благославят за здраве и изобилие.
Инфо: spomen
